Постинг
28.01.2019 23:24 -
Битова романтика
Изкачвам стълбите и
моля се като Вапцаров -
"Вратите не залоствай!" -
когато идвам късно вечер,
а ти се сърдиш, че съм закъснял,
че вечерята отдавна е студена,
а аз като Висоцки
по кръчмите отново съм висял.
Но всяка вечер
връщам се при теб,
по-гладен и по-жаден,
за твоите прегръдки на вратата,
а не за твойта мусака.
Когато малко си сърдита,
и чакаш ме с тигана в ръката,
мигом ти минава,
щом двама се прегърнем,
целунем се и влезнем.
Когато моля те да ми простиш
с букетче под ръка,
тогава, казваш, ти напомням,
за онези времена,
когато Пушкин и Есенин
под балкона рецитирах,
а майка ти поливаше ме с ледена вода.
Когато тенджерата
с манджа пресолена
опитам вече заледена,
но кажа ти с усмивка -
"Браво, моето момиче!"
Когато с любопитство те попитам:
"Как мина днес, любима?"
и слушам те внимателно до утре.
Когато аз ръце в къдриците заровя,
когато вдишам мириса на твойта кожа.
Когато взема душ,
а ти ме чакаш в леглото,
с любовното романче във ръка.
Когато аз те искам,
а ти се дърпаш,
но за парлама.
Когато в прегръдка
заедно посрещнем сутринта,
тогава знай че пак при теб ще дойда -
късно вечер ще се прибера.
Ала мине ли нощта и мен ме няма
помни, че те обичам
и ще те чакам след смъртта...
моля се като Вапцаров -
"Вратите не залоствай!" -
когато идвам късно вечер,
а ти се сърдиш, че съм закъснял,
че вечерята отдавна е студена,
а аз като Висоцки
по кръчмите отново съм висял.
Но всяка вечер
връщам се при теб,
по-гладен и по-жаден,
за твоите прегръдки на вратата,
а не за твойта мусака.
Когато малко си сърдита,
и чакаш ме с тигана в ръката,
мигом ти минава,
щом двама се прегърнем,
целунем се и влезнем.
Когато моля те да ми простиш
с букетче под ръка,
тогава, казваш, ти напомням,
за онези времена,
когато Пушкин и Есенин
под балкона рецитирах,
а майка ти поливаше ме с ледена вода.
Когато тенджерата
с манджа пресолена
опитам вече заледена,
но кажа ти с усмивка -
"Браво, моето момиче!"
Когато с любопитство те попитам:
"Как мина днес, любима?"
и слушам те внимателно до утре.
Когато аз ръце в къдриците заровя,
когато вдишам мириса на твойта кожа.
Когато взема душ,
а ти ме чакаш в леглото,
с любовното романче във ръка.
Когато аз те искам,
а ти се дърпаш,
но за парлама.
Когато в прегръдка
заедно посрещнем сутринта,
тогава знай че пак при теб ще дойда -
късно вечер ще се прибера.
Ала мине ли нощта и мен ме няма
помни, че те обичам
и ще те чакам след смъртта...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 179
